Тази вечер, слушайки разни " политически  приказки", ми дойде наум, да си прочета старите постинги. И както съм написала в заглавието, нищо ново. По скоро, за изминалото време новото е, че съм още по- зле. Не се оплаквам, а ми стана болно че ей тъй са се изнизали годините. С нищо хубаво не съм ги запомнила. В годините, когато бях млада и работех, чаках с нетърпение и завист, кога ще се пенсионирам. Завиждах за това, че ще разполагаш с времето си, да се разхождаш, да четеш, да пътуваш без грижи. Направила съм всичко, каквото е било необходимо, за държавата в която съм родена. Родих, отгледах, изучих момиче и момче. Работих близо 30 години. Смятам, че съм заслужила полагащия се отдих. Да, ама не. Единственото, което ме радва е, че успях да изкарам преди време курс за работа с компютър, научих доста неща и сега помагам на дъщерята / тя е учител /, в работата и с децата. Та по въпроса за старите ми писаници, се оказва че по-добре, да сменя темата и да пиша, от време на време ей така за удоволствие.