Здравейте!
Не е случайно заглавието, и ще се опитам да Ви обясня, какво имам впредвид. В по стари  писаници, констатирах, че пак съм била пред избор. И това ме наведе на мисълта, че мога сега да озаглавя новото ми писание, по този начин. Тръгваш от някъде, по някое време,  мислейки си, че вървиш направо, дори и малко да кривнеш в страни, пак се връщаш на пътя , който си поел. Вървиш, бавно или бързо. Разглеждаш, спираш и пак тръгваш, размишлявайки. Насреща ти се движат други като теб/ можеби по стари, по млади/,  виждаш нови неща, или празни места. Изведнъж, нещо по различно привлича вниманието ти. Оглеждаш го внимателно, за да решиш дали е нещо ново, или забравено. Продължаваш зает с мислите си. Изведнъж спираш, без да си наясно, какво точно те е накарало да спреш, и се оглеждаш. Спрял си на място, което хем ти е познато, хем с нещо различно. Според мен си там, от където си тръгнал, и не си вървял направо, а в кръг. Просто е минало време, от както си тръгнал, и промените, са само за твоя сметка, защото си уморен. Затова реших, че е уместно да сложа това заглавие. Но не си мислете, че " mezana" се е предала. Няма такова нещо. Идва ми на ум, една стара поговорка: " Бай ми бабо, да не ме среща мечка", и други  свързани с моята особа. Така че, пак ще избирам, и пак ще вървя, защото движението е живот, и докато дишам, ще се надявам да не ме заличи времето, да стана изчезващ вид. Доскоро.