Повода да драсна тези редове, беше че някъде из гората откриха музей - ретро. И по скоро коментарите, които бяха написани / от...... до ...../.И пак ще бъда вярна на себе си.
Ще Ви разкажа една история, която обхваща време в рамките на около 40 години, но разделени на два периоди, по стечение на определени промени. Та през  първите 20 години, създадох семейство, родих и отгледах две мечета. Купихме си кола, оборудвахме се за летуване на къмпинг. Всяка година, в продължение на 10 години, обиколихме България, в четирите и посоки. Посетихме много места, с национално, историческо, географско значение. Ще попита някой, дали излизах от нашата гора? Не, но нямах и желание. Имахме си всичко, море, планина, река. Имах си работа, спокойствие, живот.
 И сега следващите 20 години. Промяна,..... и тръгнах надолу. Мечетата ми, търсят работа, създават семейства, едва оцеляват. Нервни, притеснени. Нямат време за нищо. А да не говоря за внучетата. А аз имам само спомени, много и хубави. Това, което някой е събрал в този ретро- музей. В заключение, ще кажа: " Аз съм средностатистична мечка, която е на изчезване".Но няма да се отървете лесно от мен. Живеем дълго, приспособяваме се бързо, задоволяваме се с малко, УМНИ СМЕ.