Напоследък, такива новини и неща се чуват и случват, че пак ме обхвана идеята, да Ви напиша, някои от моите размишления. Общо взето, възрастта ми позволява да направя ретроспекция, на два от смислените си периоди на живот. За третия, когато съм била още малка, разчитам на разказите на мои близки, живяли и били свидетели, на случващото се по това време. Що се отнася до бъдещия период, ще поживея и ще Ви напиша по-късно. Та да си дойдем на думата. Чу се, и стана в действителност, идването на военни части от САЩ. И ми дойде на ум, разказите на майка ми, за бомбандировките на София, през 1941 - 44 год., от самолети на Англия и САЩ. Баща ми, е участвал във Втората световна война. Трудно му беше, да си спомня. Ще Ви излагам само факти, не искам да коментирам. Докато бях ученичка, до към 8 ми клас, имахме и циганчета, малко по- различни от нас, бяха по- мургави. Незнам по селата, но в София в махалата, където живеех, идваха катуни, калайдисваха съдове, продаваха железарски инструменти, дървени изделия. Имахме си и циганска махала, и когато имаше свадба всички деца бяхме там. Никой, никого не гонеше, Ако имаш нужда, от превоз, или някаква друга работа, отскачаш до циганската махала и се спазаряваш. Сега, нито циганин, нито българин да си. Сега е добре, бежанец. По това време на годината / лятото/, задължително се ходеше на море, или на планина. Имахме си ги накуп. Нямаше нужда да се ходи по-комшийте. А  имахме си и пари. Ако не ти стигаха, теглиш заем. Не беше проблем, да си различен. Знаехме още от деца, че има причина да е така. Дойде време, поотраснах, станах пълнолетен гражданин. Вече и от мен зависи, е не всичко, но имам думата. Създадох семейство, родих дъщеря и син. Пораснаха, изучиха, синът изслужи и военна служба. Животът ми върви, спокоен. Промяната е хубаво нещо, но . . . но! Нещо не е наред. Едва ли има някой, който да ми даде смислен отговор, какво точно не е наред? Животът ми пак върви, но не е спокоен. Как е при Вас? Сега си спомних, два израза, от времето, когато момчетата ходеха в казармата. " Нищо не се губи, само сменя притежателя", " Всяка заповед, е предпоследна"., макар че, се отнасяше за реда в казармата. Но мисля че може да се приложи и за реда в една държава. Нямах желание да прозвучи, толкова мрачно, че вече няма казарма, да няма и държава.