Имам внучета - мечета, и много искам да си контактувам с тях но, при едните не се получава, че са по далечко. Но, и не само това, а и нещо, с тия нови технологии, те не се научават, понякога забравят, как  се е контактувало по мое време. Сгушен до баба, слушаш приказки, като си малко по- голям, си четеш сам. Всичко реално, а не като сега, било "виртуално", което ми звучи като нереално. Ама то си е така. Не е ли да го пипнеш, да го подъвкаш, да го помиришеш, как ще разбереш какво е? А мисълта ми е за най- малкото, което ще е на училище, на  есен. Какво ли ще учи, и научи? Имам едно роднинско мече, дето ми пълни душата. Та то има една крилата мисъл -  "Понякога седя и си мисля. А  понякога само си седя". Доста е умно и  добро. Ех да станеха и моите внучета такива. Да седнат покрай мен, да им разкажа за " Работната Мецана" , "Маскираните животни", " Трите мечки" , " Мечката и дърваря " , " Маша и мечокът " и други приказки за хората и животните.