Здравейте!
Отново избори. Като погледна назад, към старите ми писания, констатирам, че пиша само за избори, пред избори, след избори и избори до дупка. Но въпреки всичко реших и сега да драсна два три реда. Да си кажа репликата: Леле мале!
А сега де, какви ги свърших.Положението ми е, като положението на гората.
 Първо: Тя съществува от 1300 години и нещо. И аз съм на доста години.
 Второ: Тя е на изчезване, и аз съм от изчезващ вид.
 Трето: И двете сме на ръба на оцеляването.
 И от тук нататък, избори,  и накъде?
 Моята е лесна. Аз съм независима. Мога да правя каквото си искам. Ще се справя.
 Но гората, е доста по зле. Изсечена, болна, разпродадена. Зависима от всички природни явления. Няма кой да и помогне. Но, живота е кръговрат. Пролет, лято, есен, зима. Ще преживеем зимата, и на пролет, отново ще сме на линия. Гората и аз. Ще дочакаме, защото без нас неможе.