Знаете ли, че преди да седна да пиша, направих една малка сметка. По Татово време за около 20 години, през които съм имала право да гласувам, съм го направила  4 или 5 пъти. За следващите, 25 години, съм гласувала около 20 пъти. В тези първи 4 или 5, гласувания, съм участвала и  в избирателна комисия. Споменът ми от тогава, е доста позитивен. Може и да беше всичко измислено, нарочно, но секциите за гласуване се състезаваха, коя ще се представи, най добре. Имаше украси, музика, а и някъде около обяд, близки на членовете на комисията донасяха, баници, кексове, сладкиши за да подсилят работещите. От всичко това се възползваха и дошлите да гласуват в момента. След приключване на гласуването, всичко протичаше както и сега. Отваряха се бюлетините, брояха се, описваха се, правеше се протокол, подписваше се, всичко се прибираше и запечатваше. Идваше кола, предаваше се всичко това и си отивахме по домовете. Факт беше, че имаше и бюлетини, неправилно попълнени, имаше в пликовете цели писма, написани предварително, с молба или против. Имаше и пликове пълни със стотинки, фалшиви банкноти и какво ли не. Беше си голям майтап, докато течеше цялата тая работа. И това беше. На другият ден, задължително се купуваше вестник и всичко приключваше. Но!!!! Всяко следващо гласуване, от времето: " Призрак броди из Европа, призракът на Демокрацията", до момента, направо ме вкарва всеки път в някакъв екшън. Първо, печат в паспортите, че си гласувал. Някой помни ли? След това масирана агитация / плакати, брошурки в пощите, събрания в клубове с почерпушка/ Това също, някой помни ли? Постепенно нещата ставаха все по демократични, а на мен желанието да гласувам спадаше. Ставащото от вчерашния изборен ден, среднощния екшън, днешното предаване на изборните документи, брифинги, пресконференции, включвания на живо от телевизиите, а аз съм и компютърна мечка, социални мрежи, Фейсбук, всичко това ми идва в повече. И тъй, като в предишния си постинг казах, че ще е НЕ с главни букви, едва ли ще гласувам повече. Жалкото е, че бедната ни гора ще се оправи на кукуво лято. Докато има битка, кой да води , ще се свършат тия, които ще се водят. Спасението е ръцете на губещите. Но докато те не се осъзнаят, нещата няма да се оправят. Извинявам се, но сигурно съм Ви станала досадна. Бъдете здрави.