Господа и госпожи,
от политически, религиозни, граждански, неформални и всякакви други групировки, и представители на институции, на които не съм дала правомощия, да говорите от мое име и да ме ползвате, като статистическа еденица! Не съм забравила медийте, те пък от своя страна непрекъснато дават думата на хора, които споделят своите минали и настоящи преживявания, с цел манипулация. За всичко това, което написах е виновна една статия, написана, тиражирана и повтаряна, като че ли е хит в публицистиката. Определено, бих отправила предизвикателство към всички Вас, относно интелекта Ви, обща култура, възпитание, образование, психическо и физическо здраве. И не на последно място, да използвате ума си, за доброто на хората, а не за егото си. А за тези, които пишат, премисляйте, съпоставете фактите, оценете времето, предложете написаното без собствените Ви заключения. Единствено писателите имат право да пишат фантазии, изключвам документалистите и публицистите. А, и забравих, може да пишете Вашите мнения и заключения, когато пишете мемоарите си. Олекна ми. Преди много години, когато завърших средното си образование, имах  твърда оценка  / добър 4 /, по български език и литература. Смятам, че преподавателката ми, все пак ще е  доволна. Писането /граматиката /, не ми е сила, но четенето ми е ..., нямам думи. Със сигурност, няма да мога да прочета всичко написано. но ще се старая. Обичам да чета!!
Доскоро, докато не ми се прииска пак да напиша нещо. Извинете ме, но исках да допиша нещо. Винаги съм цитирала, хубавите ни поговорки и затова ще приключа с:

    " Никога не е късно, да станеш за резил! "