От няколко седмици се каня да седна да споделя мислите си. Слушам, изказванията на известни хора / политици, журналисти, бизнесмени, банкери ... и т.н./, непрекъснато. Няма телевизионен канал, който да не ги показва, да не им задава, какви ли не въпроси. Ако щеш, за здравеопазване, за образование, социални теми, за новини у нас, в чужбина. Изказват се, спорят, и всеки се опитва да се докаже като най умният. Та това някой път ми  напомня поговорката: " И най-умният си е малко прост!". Но не затова ми беше мисълта, а че всичко това съм го слушала, и нищо ново.Чудя се, дали все пак от тези приказки ще се получи нещо, или ще чакам пак природата да си каже думата. Твърдо съм убедена, че както и да го мислят някои, няма да им се получи това, за което се домогват. Пишейки тези редове, в умът ми се появи един израз от стихотворение на Иван Вазов, " Елегия" - " Кажи ми, кажи, бедни народе, кой те в таз робска  люлка люлее? . . . . . " Търпи и ще си спасиш душата?!". И колкото и да Ви прозвучи нереално, но на мен ми действа успокояващо, и ми дава насока за бъдещите ми действия. По добре четете произведенията на нашите писатели и поети, а може и чужди, отколкото да слушате, извинявам се за израза тъпотийте на самозабравили се, самовлюбени, неграмотни. Лошото е, че много хора незаслужено страдат. Жалко за поколението, което идва, че трудно ще намери правилния път. Но, надеждата крепи човека, нали така?